Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепена планинска долина на източния склон на Вади Араба, в която се пресичат пътищата към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Елат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята.
На 6 декември 1985 Петра е включена от ЮНЕСКО в списъка на Световното културно и природно наследство.
История - Според библейските текстове областта на Петра е населена от хоритите, предшественици на едомитите, но не е сигурно, дали самият град се споменава в Стария завет. Най-старите археологични находки са датирани около 6 век пр.н.е. Няма сведения за семитското име на града, а през елинистичния период той става известен с гръцкото име Петра („скала“). С упадъка на държавите на Птолемеите и Селевкидите в края на 2 век пр.н.е. държавата на набатеите възвръща самостоятелността си. При Аретас III Филелин (ок. 85 пр.н.е. - 60 пр.н.е.) те секат свои монети, а столицата Петра се превръща в голям елинистичен център. Периодът на разцвет продължава и при Аретас IV Филопатър (9 пр.н.е. - 40).
При кръстоносните походи от ХI в. се записва следната легенда. Когато египетският фараон преследвал народа на Мойсей, бегълците стигнали до пустинните планини. Хората страдали от силна жажда и затова пророкът отворил една от скалите и извадил вода. Тогава нарекли долината, където после била построена Петра, Долината на Мойсей.
Преди хилядолетия той бил столица на народа на набатейците. За разлика от останалите селища Петра не се намира в равнината или на издигнато място, а е "скрита" във вътрешността на планината. Първоначално набатейците дълбаели пещери, лесни за отбрана срещу нападения. После столицата им се превръща в непристъпен град крепост с множество прекрасни сгради, изсечени в скалите. Така в I в. пр. Хр. го заварили римляните, внесли своя принос в неговото благоустрояване. След приемането на християнството били построени красиви църкви с мозайки и стенописи. На благоденствието обаче бил сложен край в VII в., когато жестоко земетресение разрушило напълно града. За столетия той бил забравен от хората.
За да се влезе в града, трябва да се премине през тесния скален проход Сик, дълъг почти два километра. Каменните грамади наоколо са високи стотици метри. Те са от нубийски пясъчник, а гигантският процеп е издълбан от хилядолетното действие на водата. Всъщност читателите познават добре този проход от третия филм на сагата за Индиана Джоунс. Ако там легендарният археолог препуска на буен арабски жребец, днес туристите преминават теснината на двуколки, теглени от кончета. Но накрая ги очаква същото потресаващо изживяване.След последния завой пред погледите изниква грандиозната и изцяло изсечена в скалите фасада на приказен дворец.
Според преданието тук скрил съкровищата си египетският фараон, когато преследвал с армията си народа на Мойсей. Вероятно става дума за великолепната гробница на набатейския цар Арета IV. При приемането на християнството тя била превърната в църква, каквато я заварило фаталното земетресение. Макар отдалечени в пространството, скалните градове Петра и Перперикон имат много общи черти. Изсечени в камъка канали за отводняване при дъжд, които са напълно сходни. Високо в скалите – издялани полукръгли ниши, близки до тези в Източните Родопи. |
