Искам да споделя с вас една древна Българска мъдрост. Васил Христов ми я прати и наистина са доста силни думи.
Мръсен е смехът на оня, който се радва на чуждата болка
IYI
Верността със злато не се мери, защото ако ти дадеш сто, противникът ти ще даде двеста и ще ти забие нож в гърба. Търси, сине, хора близки по кръв и мисъл, прави ги свои побратими, чрез велики дела.
…ти знаеш това, аз само ти го припомням. И друго: ти разширяваш границите, но завладявай толкова, колкото можеш да задържиш.
IYI
Колко е самотен човек, който е принуден да принуждава другите. Всяка дума–заповед ни отдалечава от тия, които са ни подчинени – дори когато ги награждаваме…, защото властта е власт тогава, когато награждава и наказва
IYI
Пак ще летим на бойните си коне, допрели лица да буйните гриви; пак ще прегазваме вражи воини, размахали саби над главите им. Ромеите ще отстъпват пред нашия устрем. Ще станем голяма, силна държава. Три такива държави ще има в света и една от тях ще е България.
IYI
Тайната на смелостта е да надвиеш страха и като постъпваш тъй, че никой около тебе да не се досети какво изживяваш.
IYI
Разликата между умните и глупавите хора не е тази, че умните вършат само умни неща, а глупавите само глупави. И умните могат да грешат, както и глупакът в някои случаи измисля нещо умно. Умният човек обаче се старае една и съща своя глупост да не повтаря поне по един и същи начин
IYI
Миговете неусетно се стапят в дни, във всеки изгрев се виждат отблясъците на залеза…
IYI
Белият и синият цвят са свещените цветове на небето, цветовете на Тангра. Зиме небето е сиво, но затова пък всичко наоколо се белее така силно…
IYI
Ханското лице е като месечина зад облак. Ще се струпат още облаци и то съвсем ще изчезне, ще остане само името, ще останат само знаците, по които всички са се отличавали от другите творения на Бога-небе.
IYI
Но Тангра вижда всичко. Тангра бди! Както в сражение е меч срещу меча, копие срещу копието, така и в мир – вяра срещу вяра, свой Бог срещу чужд Бог!
IYI
Разпънатият бог учи слабите са стават още по-слаби, а силните да се превръщат в слаби – покорството е самата същина на тая странна вяра
из Димитър Мантов – “Хан Крум"
IYI
Защото миналото всъщност непрекъснато се превъплъщава, без напълно да изтлее
IYI
Само безумецът размахва меч. когато срещу него не стои никой!
IYI
Незнайни са пътищата на съдбата. Ако Тангра е решил да ги съедини, мечът едва ли ще ги разедини
IYI
Най-добрите закони не са друго освен измамен полъх на вятъра, щом няма желание да бъдат изпълнявани
IYI
Огънят е наш приятел и съюзник, но не го ли опазиш, позволиш ли му да лази, дето поиска, превръща се в най-лчт враг. Така е и с виното. То весели сърцето, дава отмора, но прекалиш ли с него, впива се като змия в пазвата ти...Всичко зависи от човека
IYI
Няма по-страшна крепост от човека, когато брани земята, върху която се е родил и която го храни
IYI
Насочеше ли поглед нагоре, човек започваше да се чувства дребен, нищожен, за да изгуби скоро представа за собствената си личност и да се почувства като частица от великото цяло, наречено вселена
IYI
За българина боец, който се ражда и умира като войн, поваленият не е враг, понеже оръжието е изтръгнато от ръцете му
из Иван Богданов – “Хан Крум"
Къща върху която падне гръм се изоставя. Това е проклятието на Тангра, който вижда всичко.
Човек, върху когото падне огънят на ханския гняв, се превръща в пепел, а вятърът разнася пепелта по четирите посоки на света.
IYI
Черният цвят е цветът на нощта, знак на небитието. Всички ние идем от нищото, а то е тъмнина, и се стремим към неясната далечина, която е светлина - жълтата светлина на запалената в мрак свещ, на раздухания огън, който ни осветява така, че Тангра ни вижда отвън и отвътре, от близо и далеч, защото ...
... ако някой търси истината, бог вижда и ако някой лъже, бог вижда...
IYI
Да, по-лесно е да посъдиш дръвче, отколкото да го отгледаш, по-лесно е да забиеш копие в земята и да кажеш "тая земя е моя !", а по-трудно е да оградиш същата тази земя с яка стена, да я направиш неуязвима за вроговете и после, не само да я увеличиш, но и да заставиш съседите си да те почитат като нейн владетел.
IYI
Небето мълчи. Винаги мълчи.
За него хората говорят.
А слънцето ... Да се вярва ли на слънцето?
(и на слънцето нямай вяра...)
IYI
Възмъжаването стана тогава, когато птиците от забава станаха повод за научаване на стари мъдрости и за сравнение с хората.
IYI
Незнаещият е избавен от хиляди беди.
IYI
Една погрешна стъпка води друга и в такива дни се разбира кой е умен - онзи, който се старае да поправи грешката си, докато глупавият се стреми да се оправдае.
IYI
Успокоението идва после, когато смутното време отмине - ако няма беди, няма и герои. Освен това за миналото всеки съди мъдро.
IYI
Лоша е онази шега шега, в която няма половин истина...
IYI
Познатият крив път е по-кратък от непознатия прав път.
IYI
Слънцето е едно, ала за всекиго грее различно
IYI
И медът започва да нагарча, когато го вземаш за лекарство.
IYI
Човекът се опознава при общуване - конят в път.
IYI
Петната на змията са отвън, а на човека - отвътре
IYI
Лисицата не може да проумее храбростта на лъва, както и лъвът не може да проумее извратливостта на лисицата.
IYI
Обратният път винаги ни се струва по-кратък.
IYI
Стопанина го е яд за онова, което е отнесъл вълкът, а вълка за онова, което е останало в кошарата.
IYI
За глухия няма гръм, за слепия няма светкавица.
IYI
Птица, ранена от лък, се бои от всяко криво дърво.
IYI
Щастлива е къртицата, че живее под земята и не вижда света
IYI
В чуждите народи и хора харесваме онова, което самите ние не притежаваме.
из Димитър Мантов "Ювиги хан Омуртаг"