Вечно я търсиш, но уморената надежда, че може да я срещнеш, не те напуска...

namira6 q samo edin pat v jivota si, ot teb zavi si dali 6te q zadarji6 dostata4no dalgo za da q razbere6 i oseti6 v vsi4kite i izmereniq,

Любов няма, но продължавай да я търсиш, защото мисълта, че може да те заобичат ти дава криле. Преди няколко дни едно момиче ми каза, че между мъж и жена любов не съществува. Имало само сексуално привличане. По-тъжно е обаче, когато намериш “твоята любов”, дадеш всичко от себе си и я загубиш точно защото си демонстрирал чувствата си. Замисли се само колко от хората около теб страдат от несподелени чувства? Колко от тях са давали всичко и не са получили нищо в замяна? И какво в крайна сметка е любов? Желанието да бъдеш с някого, който се “обикнал” по непонятни и за теб причини..... Нуждата да се влюбваме в представите, които си изграждаме за тези, до които не можем да стигнем или имаме.Всичко е егоизъм, желание за конрол и притежание.И в същото време тази отчаяна нужда да ни обичат.....без дори да знаем какво точно искаме и към какво се стремим. Тъжно..... много тъжно. Като начало може да се научим да обичаме себе си!

nikoi ne e kazal, 4e ot parviq pat 6te q nameri6 6te se luta6,6te pada6,6te stava6,6te strada6 tova e cenata na edna lubov;(vsi4ki sme sastradali za nqkoi )o6te pove4e, 4e v osnovata na lubovta e da zabravi6 egoizma si i da dava6 vsi4ko ot sebe si.

@ Lialimona: наистина е тъжно, а днес ми е най-тъжно, инак началото е сложено, но всичко започва и свършва до "себе си"

kakvo e liobovta li?edinstvenata realnost na tazi zemq e liybovta:)

kakvo e jivotat bez liobov? kakvo e jivotat bez me4ti? kakvo e jivotat bez blizost i vqra?bez jajda za jivot,bez smisal za zivot?kakvo e jivotat bez jivot?a kakvo e vsi4ko v jivota? tarsim otgovori za vsi4ko,no po4ti vinagi ne gi namirame... razbrax te li pone edno:jivotat bez liobov e 4erna dypka,4ejivotat bezme4ti e kato tqlo bez dy6a,4e jivot bez vqra e ad,jivot bez smisal za jivot e-po-dobre da ne se rajdaxme ako e taka... jivotut bez jivot e ko6mar.. a vsi4ko b jivota e samo liobov! ot neq zapo4va i svar6va vsi4ko,tq e na4alo i krai dori dosta boleznen za vseki ot nas :( vsi4ko v jivota e prqko svarzano s edna nevidima nijka koqto se nari4a liobov:)

hahahahahahhahhahha tva el4o ne6to se e po obarkalo (kakvo e jivotat bez jivot?) tova trqbva da se zapi6e v kniga s biseri hahahahahhaha

Да, ако трябва да говорим, за онова усещане, което ни създава хармонията наоколо, което ни кара да чувстваме красотата на природата, което е причината ръката да сътворява, мисълта да е будна, а очите да умеят да отгатват, което е темпото на днешния започнал ден и въпреки, че е забързан, същото това усещане те кара да погледнеш навътре, дава ти сили, подкрепя те, задвижва изненадващи промени, дори тази малка радост на отговор е пак това усещане, което омагъосано наричаме с различни имена. Времето, времето го определя , мисля.

Любовта е онова необяснимо преплитане между радост и тъга, хармония и хаос, болка и екстаз, разбиране и отчужденост, сила и слабост... топлота и самота, за което всеки от нас мечтае... автор: Анонимен tova e opredelenieto za lubov spored men (dne6noto kasmet4e vijte gore)

Недялко Йорданов го определи така"Аз съм несиметрична… Ръбеста… Остроъгълна. Никого не обичам. Всекиго съм лъгала. Няма мъж на земята, който да ме омае. Не гънката между бедрата - сърцето ми да обладае. Аз съм мечка стръвница. И мед не консумирам. Аз съм странна птица. Небето сама си избирам. Аз съм драка… Опасна… Ризата ти ще смъкна. Ще те разкъсам на части. И ще завия от мъка. Всичко е толкова просто. Облечено в сложни думи. И ще си кажа: господи! Още един погубих. Ти съществуваш някъде Кой си? Какъв си? Не зная. Триста години те чакам. И сам самичка си бая. Чакам те… Мой, невъзможен. Не се страхувай от мене. Не си ми първи може би, но ще ми бъдеш последен."

Чувството което те кара да обичаш и да бъдеш обичан! Чувството което ти помага да посрещаш ежедневните предизвикателства и проблеми и да продължаваш да се бориш! Чувството което осмисля существуването ти! ... Блажени са тия които са изпитали поне веднъж истински това чувство :)

Здравейте!!! Първо искам да поздравя човека задал тази тема за ръзмисъл на нас редовните читатели на този сайт! БРАВО!!! На вашето внимание предлагам няколко мъдри мисли на няколко мъдри хора. Няма да пиша своето мнение по тази тема, защото се чувствам недостатъчно зряла за нея ;) Но за сметка на това хубавичко се разрових из интернит и по старите дебели книги и открих това. Дано да ви хареса: Какво е любовта – зъбобол на сърцето. /Хайне/ Истинската любов не може да говори, защото истинското чувство се изразява по-скоро с дела, отколкото с думи. /Шекспир/ Животът е цвят, любовта – мед от него. /Юго/ Раните на любовта, макар че не винаги убиват, никога не зарастват. /Байрон/ Любовта е огън, мъката –дим. Няма огън без дим. /Ж. Гюйо/ Любовта е най-мощната от всички страсти, защото напада едновременно главата, сърцето и тялото. /Волтер/ Живот без любов не е живот, а съществуване. /Максим Горки/ Само силната любов може да заглади дребнавите недоразумения, които възникват при съвместния живот. /Т. Драйзер/ Мъж, който говори за любовта, не е много влюбен. /Ж. Занд/ Гневът на влюбения не е продължителен. /Менандър/ Да обичаш дълбоко значи да забравиш за себе си. /Ж. Ж. Русо/ Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/ Да умееш да обичаш значи да умееш всичко. /Л. Н. Толстой/ Да любиш и да бъдеш любим е най-великото щастие на земята. /Хайне/ Който не обожава недостатъците на тази, която обича, той не може да твърди, че наистина е влюбен. реклама /Калдерон/ Да обичаш значи да намериш в щастието на друг своето собствено щастие. /Лайбниц/

Това е доста труден въпрос и не мисля, че някой някога ще може точно да опише любовта :) но все пак за всеки човек е различно :) Няма условия за влюбването, нито пък каквото и да е съжаление. Така че, какво ако днес тя не е с мен. Аз я обичам по същия начин... но не, защото не мога да намеря някоя друга, която да обичам, но обичайки нея, това ме прави много щастлив. Всеки път, когато aз помисля за нея, си затварям очите и тя е при мен много усмихната и толква прелестна. Ти не се влюбваш с условието, че тя също ще те обича... това, че тя ще или обича някой друг и ти искаш да я забравиш не го прави така лесно. Любовта е точно като живота - не винаги е лесно и не винаги носи щастие... но както ние не спираме да живеем, защо да спрем и да обичаме!

Printzipno ,mislia 4e horata tursiat use6taneto ot 4uvstvoto, poniakoga go tursiat i izkat tolkova silno, 4e mu predavat obraz ,slagat mu ime ipr.A to si e use6tane, strast ,vseki obi4a da e opianen ot nego, togava tvori, po-6tastliv e ...

Любовта е е всичко и всичко е любов.

mojta